Потребител:212.36.1.109
'Школата Нйингма на тибетския будизъм[редактиране | редактиране на кода]
'
Школата Нйингма се развила в Тибет по време на ранното, или първо, разпространение на будизма в тази страна, и влиянието й върху другите школи е било много голямо. Например, сякаш има малцина напреднали Кагю практикуващи които не са отчасти Нйингма.
Будизмът навлязъл в Тибет в края на 8-ми век от н.е. Преди това имало незначително навлизане, но това било първото ефективно разпространение на ученията. Буда Шакямуни живял около 500 години пр.н.е., така че трябвало да минат 1300 години преди учението му да навлезе в Тибет. Въпреки това, по-малко от 200 мили е разстоянието от Лумбини, рожденото място на Шакямуни в Индия, до тибетската граница.
Има три основни личности, които са свързани с това първо разпространение на ученията в Тибет: Крал, Абат и Ваджраяна Учител.
* · Крал Трисонг Деуцен, по-късно считан за еманация на бодхисатва Манджушри. * · Абатът, Шантаракшита, бил поканен от Крал Трисонг Деуцен около 780 г. н.е., за да установи Будизма.
Планът бил той да преподаде философски текстове и да ръкоположи тибетски монаси. Затова те опитали да създадат първия тибетски Будистки манастир в Самйе, югоизточно от Лхаса. Този първоначален опит за въвеждане на ученията в Тибет, обаче, пропаднал. Абатът се натъкнал на голяма съпротива от три източника: поддръжници на древната религия Бон, политически врагове на края и местните тибетски духове.
* · Ваджраяна Учителят, Падмасамбхава, бил поканен в Тибет от Трисонг Деуцен и Шантаракшита.
Падмасамбхава е известен като Гуру Ринпоче – “Скъпоценният Учител”. Със силата на своите сиддхи, своите духовни сили, той подчинил всички пречещи сили, правейки по този начин възможно построяването на Самйе и предаването на всичките учения - и сутрите, и тантрите.
Падмасамбхава се счита за равен на Будата, често наричан “вторият Буда от Одияна.” Той поставил началото на предаването на трите вътрешни тантрични учения – Маха йога, Ану йога и Ати йога. Заедно с Вималамитра от западна Индия и други индийски Сиддхи, Падмасамбхава установил тези три основни учения на школата Нйингма. “Нйингма” означава “древна” и това име всъщност се появило след второто, по-късно разпространение на Будизма в Тибет, когато последователите на ученията на приемствеността на Падмасамбхава започнали да наричат себе си “древните”.
Продължаването на предаването на Нйингма ученията било заплашено от преследване при Крал Лангдарма, който се обърнал против разпространяването на Дхарма около 840 г. н.е. Последвалият атентат срещу него хвърлил Тибет в период на хаос и несигурност за Дхарма. Лангдарма бил затворил повечето от малкото Будистки манастири, така че изучаването на философията, основно монашеска дейност, на практика престанало. Предаването на Ваджраяна ученията, обаче, продължило в две форми: кама, “непрекъснатото устно предаване” и терма, “разкритите съкровища”. Много малко от учениците на Падмасамбхава били монаси, така че ученията на трите висши тантри оцелели, като били предавани в йогически кланове. По силата на своето всезнание, Падмасамбхава предвидил различни препятствия пред Дхарма практиката в бъдещите поколения и използвал средства, за да подсигури учения, които да им помогнат да се справят с това. С помощта на своята съпруга, Йеше Цогял, и своя ученик, преводача Байроцана, той ‘скрил’ определени учения. Тези скрити съкровища били в две основни форми: sa-ter и gong-ter. Първите са ‘земни съкровища’ – писания, скрити в пещери или езера. Ученията от другия вид нямали физически обект, а били скрити в умствения поток на някои от учениците на Падмасамбхава, които щели да се появят в бъдещи въплъщения и да открият тези учения в умовете си.
Скриването се състояло от три части:
* · Благославяне. Падмасамбхава благославял един от своите 25 основни ученика, посявайки по този начин семето на
осъзнаването на съответното учение.
* · Предсказване. След това той предсказвал тяхното въплъщаване като тертон, “откривател на съкровища”, и
ученията които щели да открият.
* · Накрая, той поверявал на дакините шифъра, който щял да помогне на тертона да дешифрира учението.
Едно от най-известните разкрити съкровища е “Bardo Thodrol”.
Тези тертони се появявали в моменти, когато скритите за тях съкровища били най-подходящи за противодействие на специфичните заблуди от които страдали хората в конкретния момент, и от тогава насетне ученията започвали да се предават по обичайния начин. Гуру Ринпоче предсказал 108 основни откриватели на съкровища. Разкритите от тях съкровища помогнали за съживяването на Дхарма в Тибет, особено в школата Нйингма. Въпреки че самите учения не се различават много от тези на непрекъснатото устно предаване, в тях има някаква свежест и са особено актуални за специфичното време в което се появяват.
Например, през 16-ти век се е появил великият откривател на съкровища Джатсон Нйингпо. Другите тертони обикновено си взимат партньорки, които са от много голяма полза, но необичайно, Джатсон Нйингпо бил монах. Той разкрил учението на Кьончог Чинду, “Съюзът на Всичките Скъпоценности” – цикъл съкровища достатъчен да доведе практикуващия до пълно просветление. Друг пример за изключително важен тертон бил Чьоджур Лингпа (1829-1871), който открил многобройни трактати, включително Ваджракилая ученията, една особено подходяща и ефективна практика за настоящото време.
Може би най-великият от всичките Нйингма учители бил Лонгченпа (1308-1363), един от “Тримата Манджушри на Тибет”. Школата Нйингма започнала да се съживява през 14 век, и част от приноса на Лонгченпа било установяването на пълна структура на Нйингма ученията – една логична последователност от девет колесници, по-точна от обичайното разделение на три колесници, която обаче не му противоречи. Тези колесници кулминират в трите вътрешни тантри. Лонгченпа доказал че Маха Сандхи, или Дзог Чен, е автентично Будистки, превъзмогвайки критиката на някои, които се усъмнили в неговата автентичност поради факта, че води началото си от различна приемственост от тази на новите тантрични учения. Така че Лонгченпа е най-великият систематизатор и защитник на школата Нйингма. Видядхара Джигме Лингпа (1730-1797), считан за въплъщение на Лонгченпа, продължил делото му и разпространил по много ефективен начин ученията на Лонгченпа.
Нйингмапите не са имали никакви големи манастири до 16/17 в., така че практикуващите били основно йогини, разчитащи на отшелнически убежища и центрове за уединение. За разлика от другите школи, традицията Нйингма не е имала организирана йерархия. Така че те били по-близко до обикновените хора отколкото другите школи. Това понякога подбуждало обвинения, че те са повлияни от не-Будистките култури, но в действителност няма доказателство за такова нещо. В днешни дни в Нйингма има и учители миряни, и учители монаси. Може също така да се каже че великите учители от другите традиции приемат и практикуват Нйингма ученията, особено терма, тъй като когато бъдат открити те имат толкова голяма сила и актуалност.
Можем да разграничим подхода на Дзок Чен от този на обикновените колесници. В обикновените колесници човек се стреми да изостави негативните действия и мисли, и развива положителни форми на възприятие и поведение. Така че там Състоянието на Буда се разглежда като нещо външно. Някои колесници го разглеждат като присъщ потенциал, то този потенциал е нещо по-нисшо, и се различава от целта, така, както едно семе се различава от плода. Това е подходът, който откриваме в ученията за ‘Буда Природата’ в обикновената Махāяна, или в някои от по-нисшите тантри.
В Дзог Чен се твърди, че в крайна сметка няма истинска разлика между Будите и чувстващите същества. Това е Възгледът на Дзог Чен, “възгледът на изначалната чистота”, кадак. Фундаменталната същност на съзнанието е напълно чиста – тя е разглеждана като дхармакая, крайния аспект на Буда, “тялото на истината”. В чувстващите същества в момента дхармакая е засенчена от временни замърсявания, под които е тоталното присъствие на Буда, не само семето. Така че това не е точно път, а е осъзнаването на не-реалността на замърсяванията. Методът е да бъдеш запознат от учителя с истинската същност на ума, или ригпа. Това може да се случи по три начина: чрез инструкции с думи; чрез символи; или, най-ефективно, чрез предаване от ум в ум. Щом веднъж се случи това ние трябва да останем в него, или да го прилагаме по всяко време, докато заблудите ни не се само-освободят и не се разкрие Буда умът.